„ВСЕЛЕННАЯ”
Воймир Асенов (1939-2013 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Елена Курелла
Воймир Асенов
ВСЕЛЕНА
Компютърът не може да е по-голям от
сърцето на чудесната ми внучка.
Той може да си има електронна памет,
но няма чувства – затова е скучен...
Той няма никога внезапно да се влюби,
да страда посред нощ и да мечтае,
да знае как е страшно, как е хубаво
да имаш таен свой живот и дневник таен.
Компютърът не може с нищо да замести
Ромео, ако не го включи Жулиета.
Той няма да надрасне неизвестното –
компютърът ще си е все непълнолетен...
Той няма да рискува никога да пише
писмо и в него да потърси точна рима –
не файл, а рима на огромната въздишка,
която следва подир думата – любима...
Компютърът не може сам на никого да каже –
Обичам те! И цял да пламне като свещник.
Компютърът дори да е сериозно важен,
не важи тук пред първата любовна среща.
И аз клеймо не удрям днеска на прогреса,
но всичките компютри в тоя свят заменям
срещу една усмивка мила, най-чудесната
от внучката ми със едно сърце като вселена.
Воймир Асенов
ВСЕЛЕННАЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Елена Курелла)
Компьютер необъятным быть не может –
таким, как сердце у моей чудесной внучки.
Пусть память в нём и электронная, но всё же
в нём чувства нет – и оттого он скучен…
Он никогда не сможет вдруг влюбиться –
и по ночам страдать, о Ней мечтая –
не сможет страх познать и счастьем поделиться,
иметь дневник и в личной жизни тайны.
Хоть на мгновенье разве он заменит
Ромео, не включи его Джульетта?!
И над изведанным подняться не сумеет…
Компьютер навсегда – несовершеннолетний.
И никогда он в жизни не напишет
любимой в рифму страстное посланье –
с той точной рифмой, что всей грудью дышит,
как тень за словом следуя „желанье”…
Не жди, компьютер сам тебе не скажет:
„Люблю тебя!” И весь не вспыхнет, словно свечка.
Компьютер, если очень мощный даже,
совсем бессилен при любовной встрече.
Клеймо не ставлю я сегодня на прогрессе,
но все компьютеры отдам я, несомненно,
всего лишь за улыбку внучки расчудесной,
с огромным сердцем, равным лишь вселенной.